ЕРОЗИЯ НА ПОЧВАТА
Почвената ерозия е процес на механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на водата или вятъра. Ето защо, различаваме:
Почвената ерозия е проблем за всички територии на света, поради което повсеместно се води борба с почвената ерозия, както на селскостопанския поземлен фонд, така и на горския. Провежданите в противоерозионния комплекс мерки могат да се обединят в 3 групи:
При спазване на горните две изисквания, сеитбата следва да се извърши по дължината на полетата.
Включва преди всичко изграждане на различни горски насаждения под формата на пояси, както следва:
Изграждането на противоерозионни пояси е скъпо мероприятие и за проявяване на неговата ефективност е необходим известен период от време. Най-голямата инвестиция в нашата страна в тази посока е направена през 50-те години на 20 век, когато в района на Добруджа е изградена полезащитна мрежа от пояси.
Основното хидротехническо мероприятие е терасирането на склоновете. С него се ликвидират или значително се редуцират оттичането на водата и изнасянето на почвата по склона.
В България е възприето изграждането на два вида тераси:
Ерозия на почвите(водна, ветрова, иригационна)
Ерозията на почвата е един от основните фактори за деградация на земите и основен процес на опустиняването в световен мащаб. Годишно 3 мил.ха земи се губят в резултат на почвена ерозия и 2 мил.ха в резултат на опустиняването.
Проучванията върху състоянието на поземлените ресурси у нас показва, че над 80% от обработваемите площи и 15% от горския фонд са подложени на водна ерозия, а 37% - на ветрова ерозия. От иригационна ерозия потенциално са застрашени около 50% от поливния фонд на страната.
Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около 136 т. почва годишно. В резултат на ерозията са затлачени и увредени 2000 малки и 32 големи язовира.
Най-много, подложени на водна ерозия земи, има в Северна България. В Добричка, Плевенска, Великотърновска и Врачанска области те варират между 212 и 330 хил. хектара. В Южна България най-силно са засегнати Ямболска и Бургаска области - съответно с 205 и 235 хил. хектара, а най-голям е размерът на средно и силно ерозираните земи в Софийска, Благоевградска, Кюстендилска и Хасковска област - между 48 и 59 хил.ха.
Общо за сраната данните показват, че на водна ерозия са подложени около 3841 хил. ха, на ветрова ерозия -1707хил. ха, а средно и силно ерозираните земи са 875 хил.ха.
![]() |
| Фиг. 3.14 Селскостопански площи засегнати от ерозия /ha/ |
![]() |
| Фиг. 3.15 Залесени площи засегнати от ерозия /ha/ |
![]() |
| Фиг. 3.16 Селскостопански площи засегнати от ерозия, като процент от общата обработваема площ |
Общата средногодишна загуба на земни маси от всички видове почви в България е приблизително 136 тона на година, като стойностите и варират от 0,2 до 30 t/ha/год, от които 30-60 млн. тона са разрушени от ветровата ерозия.
![]() |
| Фиг. 3.17 Годишни загуби от ерозия / t/ha/yr / |
Тази информация показва, че са необходими решителни мерки за борба с почвената ерозия за опазване на земите и почвите. Оформянето на малки по размер парцели при възстановяване на собствеността на земеделските земи ще създаде условия за частично редуциране на ерозионните процеси, но това няма да бъде радикално решение на проблема. Необходимо е да се провежда цялостен комплекс от противоерозионни мероприятия, включващи инженерно-организационно-устройствени, агротехнически, инженерно-технически и биологически.